Исторически значими експонати красят календара на музея в Търговище за 2025 г.

Новият календар на Регионалния исторически музей (РИМ) в Търговище за 2025 година е вече готов, съобщават от ръководството на културната институция. Той представя ценни, интересни, любопитни и новооткрити експонати от търговищкия музеен фонд, представени в 26 страници.

В календара са представени исторически свидетелства от фонда на РИМ – Търговище от всички периоди на историята, каза за БТА директорът Магдалена Жечева. По нейни думи много са материалите, свързани с древния град Мисионис, които са знакови от последните години. На титулната страница на календара за 2025 г. е поместена снимка на кръста с изображение на Разпятието и Богородица, който тази година бе открит от археолозите. Той е бронзов, датиран от 12-13 век, посочи тя.

Поместени са фотографии на канделабър (свещник), на сребърен пръстен, за който археолози предполагат, че е бил с място за съхранение на отрова, и на красива фибула, открити при разкопките на древния град.

Периодът на Възраждането, на османското владичество, е представен с фотографии на златен амулет против уроки, който е постъпил в началните години на съществуването на музея. Показани са и икона на светите братя Кирил и Методий; седефена нагръдна икона от 19-и век и нагръдна икона с лика на свети Николай Чудотворец – руска, от средата на същия век. На отделна страница в календара е поместена снимка на напрестолно свето евангелие с обков, руско, от 1868 г., каза Жечева.

По нейни думи интересни са също експонатите от етнографската колекция на Регионалния музей. Показани са керемида с изображение на сурвакар, датирана към 18-19 век, крондир (тип стомна), както и дървен кръст с инкрустации от седеф.

Периодът на новата история е представен чрез сувенирна халба със сцени от Балканската война и газена лампа, принадлежала на кмета на Търговище Иван Илиев, кметувал от 1939 до 1942 г. От същия период са още фотоапарат, американско производство, собственост на търговищкия фотограф Йордан Атанасов – Венерата. В периода на 20-те – 30-те години на 20-и век, той е основният фотограф, заедно с Димитър Панайотов, които запечатват моменти от историята на града, каза директорът на РИМ - Търговище. Показан е и барометър, произведен в Австрия в началото на 20-и век, както и пишеща машина „Континентал“ и сметачна машина, използвани от Българската народна банка – клон Търговище в първата половина на 20-и век.

Времето на най-новата история е представено с по-непознато енколпие на Нюйоркския митрополит Андрей, няколко почетни знака, давани през годините от Общината в Търговище, в това число почетен знак „Никола Маринов“, датиращ от 1971 г. и почетен знак „Никола Симов“ от 1976 г. Показана е и статуетката Грифон, която интерпретира грифона от апликацията в крепостта Мисионис. Неин автор е Пламен Братанов. Тя е използвана като почетен знак на Общината за забележителни събития или заслуги. Музеят получава статуетка Грифон при откриването на Археологическата експозиция, каза Магдалена Жечева.

Върху подготовката на календара работят уредниците в Регионалния исторически музей Тоня Любенова, Стефан Иванов, Светлана Аврамова, Николай Ставрев и Диана Жекова.

Календарът е настолен, 13-листов, с размери 13,5 х 16,5 см. Той може да бъде закупен в Захариевата къща, където се помещава администрацията на РИМ - Търговище.

/ХТ/

БТА

Представяне на книгата "Биляр", автор Константин Руденко

Книгата "Биляр" представя една далечноисторическа действителност. Автор е Константин Руденко, а превода е направен от Мария Клисурска. 

Булат Алфирович Гилванов e художник на книгата. Той е член на Съюза на художниците на Русия, художник, декоратор, филмов художник, сценарист, поет, завършил графичния отдел на СУ „Св. Петербургски държавен академичен институт по живопис, скулптура и архитектура на името на И. Репин. В творчеството на Булат Гилванов има две основни направления: реалистична живопис (предимно исторически картини, създадени с използването на широк исторически и археологически материал) и оригинален живописен език, който той развива въз основа на изучаването на народното и древно тюркско изкуство. Символично е, че този проект се открива в "Хазине" - съкровищницата на националното изкуство. В изложбата ще бъдат представени 18 оригинални графични листа, създадени от Булат Гилванов през 2016 г. за книгата на Константин Руденко. Повишете чувството за автентичност и създайте пълна картина на събитията от есента на 1236 г., които имат археологически артефакти от фондовете на резервата Биляр, Националния музей на RME на името на Т. Евсеев, Музейния комплекс на KFU (фрагменти от бижута , съдове, върхове на стрели), съвременни снимки на разкопки и архитектурни останки от някогашния Велик град, фрагменти от текстове от книгата.

Преди 782 години, през 1236-а, на територията на днешен Татарстан - в Самарска и Уляновска област на Руската федерация, се разгръщат грандиозни събития, които оказват определено влияние върху хода на световната история. За република Татарстан те стават отправна точка за онзи етап от съдбата й, когато живеещите по нейните земи народи се включват в една нова цивилизация - първоначално това е Великата монголска държава, след което - Златната орда. С този период са свързани както разцветът на град Болгар, столицата на Българския Улус при хановете Ордата, така и разцветът на Казан. Тези събиия се предшестват от завоюването на монголските войски на Волжка България и на нейната столица Биляр, наричана Велик град. Настоящият разказ е за последните трагични дни на цветущия някога културен и търговски център от онази отминала епоха. Книгата е предназначена за широк кръг от читатели, интересуващи се от историята на Велика стара България, на Татарстан и на Русия.

Есента на 1236 г. ”е посветен на решаващите събития в историята на Волжка България, които се случиха на територията на съвременен Татарстан, Самарска и Уляновска област и в много отношения промениха хода на световната история. Монголските войски завладяват Волжка България и нейната столица Биляр, наречена Великият град. Книгата на археолога, доктор на историческите науки Константин Александрович Руденко „Биляр. Есента на 1236 г. ”, издаден от издателство Zaman, и едноименния изложбен проект - художествена и историческа реконструкция на събитията от есента на 1236 г. Поводът за създаването на този проект беше публикуването на книгата на едноименна на издателство Zaman. Неговият автор Константин Руденко в сътрудничество с известния художник Булат Гилванов пресъздадоха една малко известна страница от руската история - героичната защита на Биляр.

206 години от рождението на генерал Тотлебен

На 19 юни 1884 г. почива генерал Тотлебен
Днес почитаме паметта на един велик български герой и руски генерал от инженерните войски - Едуард Иванович Тотлебен. Той е роден на 8 май 1818 г. в Митава, Курландия, и е изиграл ключова роля по време на Руско-турската Освободителна война (1877-1878) 
Тотлебен се откроява със своите умения в инженерното дело, като командва обсадата на Плевен и спомага за победата на руските войски. Той е известен със своите фортификационни умения и принос към военната наука 
Носител на множество награди, включително висшия руски орден „Свети Георги“ II степен и орден „Свети Андрей Первозваний“, генералът е оставил значимо наследство в историята на Русия и България
След войната, той организира самоотбраната на българския народ и е назначен за главнокомандващ на руската армия на Балканите. Тотлебен е почетен член на Санктпетербургската академия на науките и е допринесъл за фортификацията в Европа 
На 19 юни 1884 г., генерал Тотлебен напуска този свят, но неговият дух и принос към историята ще останат завинаги живи в нашите сърца.
Поклон пред паметта му 
Паметта на генерал Едуард Тотлебен ще живее чрез делата му и в местата, носещи неговото име: село Тотлебен в област Плевен, булевард „Генерал Едуард И. Тотлебен“ в София, улици в Плевен и Пловдив 

Източник Българофил

НА 19 юли 1877 г. започва Старозагорското клане

НА 19 юли 1877 г. ЗАПОЧВА "СТАРОЗАГОРСКОТО КЛАНЕ" .

Това историческо събитие, от 19 до 21 юли 1877 г., включва избиване на българското население и опожаряването на град Стара Загора от османска редовна армия, включваща 48 хилядния албански корпус на Сюлейман паша с участието на черкези, командвани от Дай Ахмед.
След героичната битка на българските опълченци и войниците на ген. Гурко с десетократно превъзхождащия ги противник при Стара Загора, освободителните войски се оттеглят към връх Свети Никола в прохода Шипка, a османските войски завземат града.
С навлизането си в града, (тогава с население около 25 500), войниците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата южно от града, а други 10 000, предимно млади момчета, девойки и жени са отвлечени и продадени в робските пазари на Османската държава. Значителен брой българи са избити и в старозагорските села и по пътя им към Стара Загора. Само в църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е, може би, най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти на прага на Третата българска държава.
Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Дори много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град.
Споделяйте, нека се знае и помни, народ без история не може да има бъдеще!
ПОКЛОН ПРЕД НЕВИННИТЕ ЖЕРТВИ !

От "Памет Българска".

Болградския храм "Свето Преображение Господне"

Болградския храм "Свето Преображение Господне"

Храмът, наричан "Перлата на Бесарабия" е построен от няколко вълни български преселници-колонисти в началото на 19-ти век, за да се покаже ясно българското присъствие в гр. Болград. На 29 октомври 1838 г. трипрестолният храм “Свето Преображение Господне” е осветен и този ден се чества като Ден на Бесарабските българи. Вече над 20 години по инициатива на Дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи Родолюбец се отбелязва и в България.
Историята на храма "Свето Преображение Господне" може да се каже, че е най-романтичната, най-духовната, най-поучителната част от историята на установяването на българите по земите на Бесарабия.
Снимка: Асен Великов