В Търговище наградиха отличените в конкурса „Моят град през моите очи“

В Търговище наградиха отличените в конкурса „Моят град през моите очи“, организиран от областната администрация. В Школата за изобразително изкуство на Центъра за подкрепа на личностното развитие – Обединен детски комплекс (ЦПЛР – ОДК) в областния град бяха експонирани част творбите, участвали в творческата надпревара.

Присъстващите приветства областният управител на Търговище Гюрсел Хасанов. "Вярвам, че конкурсът „Моят град през моите очи“ накара не само учениците да се замислят как изглежда техният роден град, но и нас, по-възрастните, да осъзнаем в каква красива, богата на история, забележителности и култура област живеем и каква искаме да бъде тя в бъдеще", каза той.

Той даде пример с творбите на малките художници, в които има болница с хеликоптер, улици, където всяко куче има стопанин, училища с модерни спортни площадки, паркове с усмихнати хора, реставрирани музеи, църкви и паметници. „С тези рисунки децата ни дадоха ценен урок – да видим и оценим това, което имаме, но често пропускаме. Те ни показаха, че всички заедно, като отговорно общество, трябва да работим за по-добро бъдеще", каза още Гюрсел Хасанов.

По негови думи всички над 400 рисунки, получени за участие в конкурса, ще бъдат оформени в албум, който да стане част от подаръчния комплект на областната администрация.

От своя страна директорът на ЦПЛР - ОДК Марианна Савова също поздрави младите художници за фантазията и цветното настроение, което предават на търговищенци чрез рисунките им.

Творбите са оценявани в жури, с председател художникът и преподавател Румен Райнов и членове Нора Иванова и Ивелин Стоянов. На церемонията Райнов поздрави изявилите се ученици, като каза, че за таланта няма значение населеното място. „Дори в малките населени места виждаме бъдещи художници“, отбеляза той.

Последва официалното награждаване на призьорите. Както БТА съобщи, определени са награди за първо, второ и трето място в три възрастови категории. Имаше специална награда за рисунката, събрала най-много харесвания на официалната страница на областната администрация във Фейсбук – творбата на Дефне Ахмедова от четвърти клас на Средно училище "Васил Левски", Опака.

Със специална награда бе отличен и проектът на Центъра за специална образователна подкрепа в Търговище, без да подлежи на журиране. Банков клон и ресторант в емблематичния за Търговище парк „Борово око“ наградиха по три рисунки, изобразили най-добре конкретните сгради.

За да бъде събитието още по-празнично, в програмата се включиха и деца от вокална група „По ноти“, с ръководител Валерия Пейчева.

/АКМ/

БТА

Алея в Пловдив носи името на световноизвестния музикант Милчо Левиев

Алея на Дановия хълм (Сахат тепе) в Пловдив носи името на световноизвестния джаз музикант Милчо Левиев. "Милчо беше изключително свободен човек, който винаги казваше, че свободата е вътрешно състояние и никой не ти я дава или взима. Цялата тази негова същност влезе в музиката му и всички знаят колко мощна, силна, изразителна и безкрайно различна винаги беше тя", каза при официалното откриване на алеята съпругата му - известната поп и джаз изпълнителка Вики Алмазиду.

Нямаше един час от живота ни, в който Милчо да не спомене Панчо Владигеров и Пловдив, разказа Алмазиду. По думите й за него Пловдив е бил началото и края, а градът - постоянната тема на разговор. На последния си майсторски клас в Нов български университет Милчо Левиев прочита няколко страници, които е написал за студентите. В тях творецът говори за свободата, за конформизма, дисциплината, каза спътницата му. Тя посочи, че все още има традиции в изкуството и музиката, които казват "това трябва да се прави така". "Милчо искаше да излезем от тези формати и казваше на децата да свирят това, което не знаят и да предизвикат себе си. Творенето пред публика за него беше идеология", допълни Алмазиду.

В края на алеята на Сахат тепе има малка сцена, за която Алмазиду изрази надежда да се превърне в място за концерти.

Ще работим алеята да е място за джаз събития, каза в приветствието си зам.-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов. Той подчерта, че Милчо Левиев е човек, който е прославил името на Пловдив от тук до САЩ. Той е от най-изявените посланици на Пловдив, велик джазмен, музикант, пианист с невероятна биография, допълни Панов.

Днес правим поредната малка стъпка в едно велико начинание - съхраняване на културата за поколенията, каза кметът на район "Централен" Георги Стаменов.

Със съхраняването на паметта за Милчо Левиев веднага след кончината му се зае неговата спътница, певицата Вики Алмазиду. Като създател на сдружението в памет на музиканта, тази година тя основа и първото издание на Национален музикален конкурс за млади таланти – пианисти "Милчо Левиев". Организатори на конкурса, който се проведе от 6 юли до днес, са Сдружение за култура и образование „Милчо Левиев“ и Община Пловдив, със съдействието на НУМТИ "Добрин Петков" Пловдив. Тази вечер в Дом на културата „Борис Христов" ще се проведе заключителен галаконцерт и официално награждаване на лауреатите и носителите на награди.

Голямата награда на името на Милчо Левиев е една еднократна стипендия 2500 лв., статуетка и лауреатски диплом, осигурена от Сдружение за култура и образование „Милчо Левиев“. Две еднократни стипендии – всяка по 2500 лв., статуетка и лауреатски диплом, осигурява Община Пловдив. Една еднократна стипендия за едногодишно обучение в Нов български университет, Департамент „Музика“ осигурява НБУ – София. В двете възрастови групи са предвидени награди за 1-во, 2-ро и 3-то място, включващи парична премия, медал и лауреатски диплом. В бъдеще ми се иска да го направим под формата на фестивал, без първа, втора и трета награда, а да се превърне в един празник, каза Алмазиду.

/РБ/

БТА

Две нови восъчни фигури обогатиха музейната експозиция в Бяла, Русенско

Две нови восъчни фигури обогатиха музейната експозиция в Бяла, Русенско


Две нови восъчни фигури - на Баба Тонка Обретенова и на Стефан Караджа, обогатиха музейната експозиция в Арт центъра в град Бяла, област Русе. С тях скулптурите вече са осем. Това съобщи за БТА кметът на града Димитър Славов.

Той припомни, че музейната експозиция, която бе открита в края на 2021 г., включваше досега шест восъчни фигури на известни личности, свързани с историята на Бяла.
Представена е руската баронеса Юлия Вревская, медицинска сестра-доброволка в армията по време на Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 година. Тя пристига в 48-ма военновременна болница в Бяла, Русенско, на 20 ноември 1877 година. На следващия месец е командирована в превързочния пункт на XII армейски корпус в близкото село Обретеник. Връщайки се в Бяла, Юлия Вревская не след дълго заболява от петнист тиф и умира на 5 февруари 1878 година. Погребват я край черквата в Бяла в униформа на милосърдна сестра, заедно с друга жертва на коварната болест - сестра Мария Неелова.
Има фигури на Колю Фичето, изградил моста край град Бяла, на революционера Панайот Волов, намерил смъртта си във водите на река Янтра в района на мостовото съоръжение.
В експозицията е включена и фигура на княз Александър Батенберг, който на 20-годишна възраст е получил първия си орден в Бяла от руския император Александър Втори, който също е представен.
Шестата фигура е на поета Петко Рачов Славейков, който едва 18-годишен бил учител три месеца в Бяла. Средствата за изработването на фигурите са събрани от дарения и с финансова помощ от общината.

"Средствата за двете нови восъчни фигури са събрани също чрез дарения и общинско финансиране. Те са изработени от търновския скулптор Борис Борисов и неговия екип, като ще бъдат представени официално в късния следобед днес. Борисов е автор и на другите шест фигури", каза Славов.

/АКМ/

Първото цялостно изследване на историята на БТА, събрано в книжен том, беше представено на "Аполония" в Созопол

Първото цялостно изследване на историята на БТА, събрано в книжен том, беше представено на "Аполония" в Созопол

Българската телеграфна агенция представи книгата "История на БТА (1898-2023)", издадена по повод на 125-ата година от излизането на първия информационен бюлетин на агенцията. Събитието се състоя в Художествената галерия на Созопол и бе част от осмия фестивален ден на Празниците на изкуствата "Аполония".

В представянето се включиха авторът на книгата Панайот Денев, дългогодишен журналист и генерален директор на агенцията в периода 1997-2002 г., проф. д-р Румяна Прешленова - директор на Института по балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките, както и настоящият генерален директор на БТА Кирил Вълчев.

Книжният том "История на БТА (1898-2023)" е втора част от трилогия, като първото заглавие "Лични свидетелства" излезе от печат през месец февруари. То съдържа разкази на служители, прекарали значима част от живота си, работейки в БТА. Съставител на изданието отново е Панайот Денев.

На събитието днес генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи, че до края на годината се очаква да излезе от печат и третата част от трилогията. "Тя ще съдържа извадки от архивите през тези 125 години. Всяка година ще бъде представена с по една българска, вътрешна новина, и с по една международна новина - така, както е видяна от хората през БТА през съответната година", каза той.

Вълчев посочи, че "История на БТА (1898-2023)" е първото цялостно изследване на историята на агенцията. "Имало е, да ги наречем брошури с доста добри представяния на историята на агенцията за 100-годишнината й, когато директор е Панайот Денев. Имало е и авторски книги на колеги от БТА - Георги Ведроденски, Начо Халачев. Но това е академично, безпристрастно представяне на историята, каквото досега не е имало", заяви генералният директор.

"Свети Августин Блажени казва, че велика е силата на паметта. А в случая ние виждаме и трите измерения на това величие - първото е какво продължаваме и развиваме, второто е какво възстановяваме и третото е какво да не повторим", допълни той. Според него от книгата "История на БТА (1898-2023)" "научаваме нещо, което всъщност добре знаем - нищо не започва от нас".

"От тази книга можем да разберем, на първо място, какво трябва да разпространяваме, съхраняваме и развиваме", каза Кирил Вълчев. Сред най-важните неща според него са, първо, агенцията да продължи да представя само факти и да работи без епитети. Второто - да продължи да казва на читателя винаги източника на информация.

"БТА трябва да продължи да не преследва тиражи, лайкове, импресии, да търси рейтинг. Трябва да продължим и това, което на практика започна моят предшественик и дългогодишен директор, покойният Максим Минчев - да представя българите по света", коментира Вълчев. Според него е добре да се продължат и административните традиции, както и развитието на школата на БТА.

"Трябва да продължим да модифицираме Нашите правила - нещо, което направихме в началото на моя мандат: просто пренаписахме известни стари правила в агенцията. Трябва да възстановим, от книгата научаваме, за силната кореспондентска мрежа на БТА", каза още генералният директор на агенцията. "Но най-вече това, което си струва да възстановим, и ние го правим доста успешно с доц. Георги Лозанов с новата дирекция на БТА - ЛИК, трябва да развиваме и възстановим много по-яркото присъствие на културата в агенцията", подчерта той.

Според Кирил Вълчев от "История на БТА (1898-2023)" може да се вземе поука и какво да не се случва отново. "Не трябва да повтаряме Държавна сигурност. Винаги в историята, включително и в сегашната, специалните служби имат интерес да присъстват в БТА. Аз смятам, че ние не трябва да допускаме службите в БТА, даже и да са демократичните служби", каза той. Според него най-важното, което никога не трябва да се повтаря, това е "тайното знание". "Панайот Денев пише в книгата за секретните бюлетини на БТА - че всяка власт е искала, освен другите екстри, да притежава и особено високата привилегия да е по-информирана от управляваните", каза той. "Най-важното е БТА да остане отворена, както е в момента, със знание за всички, без ограничаване на източниците", допълни Кирил Вълчев.

"Всъщност тази книга показва връзката ни с времето преди нас. Това е един спокоен поглед към миналото вчера, спокоен поглед, какъвто БТА дава към света днес вече 125 години. Отварянето на архивите на агенцията показа, че те далеч надхвърлят самата БТА. Първите ни стъпки да ги покажем през тази година по повод 125-годишнина в рубрика за архивите на този ден и в снимки, които нарекохме "Памет от фотоархива на БТА", показват, че БТА много може да помогне да пишем не само история на БТА, а да пишем историята на България, а защо не и историята на света", коментира Кирил Вълчев.

По думите на Панайот Денев, и двете издадени през тази година книги за БТА са свързани с темата за паметта. "Оказа се, че паметта е силно и стабилно съхранена в едни тавани и мазета в сградата на "Цариградско шосе" 49, които аз, с основание мисля, наричам "Златният фонд" на БТА", заяви той. Денев разказа, че архивът включва подвързани бюлетини от 1898 година, които в началото са писани на ръка. По думите му, сред тях има и поверителни бюлетини, които съществуват от самото началото на агенцията. Журналистът разказа, че в началото бюлетините са излизали в четири екземпляра - по един за двореца, министър-председателя, който е и външен министър, и министъра на войната. Четвъртият екземпляр остава в архива на БТА. "А на следващия ден в неофициалния раздел на Държавен вестник излизат официалните новините на БТА и те невинаги са всичките тези, които са написани на ръка. Така че специален, секретен архив има от деня на нейното раждане, от издаването на първия бюлетин", каза Панайот Денев. "Това приключи през януари и февруари 1990 година. Дотогава всеки ден сме издавали поверителен бюлетин под някаква форма. Тези неща са важни за паметта", подчерта той.

Във връзка с книгата "История на БТА (1898-2023)", Денев разказа как Кирил Вълчев и Румяна Прешленова са му поставили още при втората им среща, която се състои преди една година, сложна задача - в този текст да няма прилагателни имена. "Добре де, но аз съм бетеанец с 30 и няколко години опит, справих се", каза авторът. Агенционният стил, особено на тази продукция, в която аз работих - Информация за чужбина, - приучава към такъв тип писане", допълни той. Денев посочи, че сега има идея изданието да излезе в превод на английски, където подходът му като автор трябва да бъде различен.

Денев посочи, че в основата на "История на БТА (1898-2023)" е книгата на Георги Ведроденски - "Бетеански дни и нощи", издадена за стогодишнината на агенцията. "Но в нея не е проникнато в дълбочина във всички архиви, в които сега се зарових", коментира той. Денев посочи, че първоначалната идея е била книгата за 125-ата годишнина да бъде само един том. "Но си дадохме сметка, че ще стане нещо чудовищно. Тогава я разделихме на три", посочи той.

"Проектът за тази книга се роди преди две години и негов автор е г-н Кирил Вълчев. Той е също така човекът, който през тези две години осмисляше, пренасочваше, преформатираше осъществяването на проекта. Той дисциплинираше и мотивираше един значителен екип от хора, които работиха по осъществяването му. Разбира се, огромната чест и тежест падна на г-н Денев", разказа редакторът на изданието проф. Румяна Прешленова. "Тази история на БТА е написана по един много модерен начин. Тя включва както документални свидетелства, така и преживяна и разказана история", каза тя. "Смятам, че проектът се осъществи по най-добрия възможен начин - с много ангажираност, с много отдаденост. Моята роля беше скромна и тя се състоеше в това да доближа изключително емоционалния и експресивен стил на автора до жанра на юбилейно издание", допълни редакторката.

"За повечето от нас това съкращение - БТА, е нещо, което разказва на света за България и на България за света. Но всъщност това е един много сложен организъм, който отговаря на най-високите и най-добрите международни стандартни", каза още Румяна Прешленова.

В края на събитието генералният директор на БТА връчи на Маргарита Димитрова, артистичен директор на Празниците на изкуствата "Аполония", юбилеен медал от Монетния двор и пощенска марка, с които агенцията отбелязва 125-годишнината си.

Сред гостите на събитието бяха председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, генералният директор на БНР Милен Митов, писателят Георги Господинов, Александрина Пендачанска, Найо Тицин, Асен Агов, проф. Божидар Манов, Марияна Кацарова – специален докладчик на ООН по ситуацията с правата на човека в Руската федерация, зам.-генералният директор Евгения Друмева, директорът на дирекция за знание и култура ЛИК в БТА доц. Георги Лозанов.

/НС/

Майстор Миленко Блатешницки

Миленко Стефанов Велев, известен още като майстор Миленко и Миленко Радомирец, е прочут майстор – архитект и строител, от епохата на Българското Възраждане.

Майсторът е роден в края на 18 век в село Блатешница, Радомирско. В едно свое писмо до Зографския манастир от 1859 година лично се е подписал като Миленко Блатешницки. Той е известен строител в Атон и въобще в Югозападна България.

Строи предимно църкви и жилищни сгради, но му възлагат и държавни обекти. Така например на него е възложен моста на река Струма до град Бобошево. Негово дело са черквите „Свети Никола“ в Баланово (1844), „Свети Никола“ в Дупница (1844), „Света Петка“ в Трън (1853), „Света Богородица“ в Бобошево (1853), „Свети Илия“ в Граница (1857). В последното село той е построява и известната „Границка къща“ – жилищна отбранителна кула.

От неговите постройки, които познаваме, най-известно е южното крило на Рилския манастир (1847 – 1848). Това е красива сграда, в която се намират интересно решени двуетажни монашески килии, трапезарията, игуменарницата, болницата, скевофилакията и библиотеката.

Църквите, построени от майстор Миленко са строени със смесена каменно-тухлена зидария и притежават богата фасадна пластика от слепи аркатури и трицентрови аркови фронтони и всичко е изработено в отлични пропорции и детайли. Те са едни от най-красивите сгради на възрожденската ни църковна архитектура.
Убит е връщайки се от Рилския манастир с парите от градежа му, точно преди Блатешница.
На снимки 1 и 2 Рилски манастир.

 
Останалите снимки направих в с. Поцърненци, където един от шедьоврите на майстор Миленко се руши и всички нехаем.

Източник Иваело Шопски