Какво означава да печелиш публиката без фокуси и кога са позволени фокусите? „Фокусът в нашата работа е да отнемеш вниманието на хората, да ги забаламосаш, да им вземеш малко акъла, да ги излъжеш и да подмениш с нещо друго истинските неща, които трябва да правиш. Това е фокусът - подмяна. Търси се ефектчето“, казва актьорът.
ТЕАТЪРЪТ КАТО ПРЕЦЕДЕНТ
„Театърът, и изкуството, като цяло, е прецедент. И актьорите, като цяло, също са прецедент. Всеки един прецедент може да бъде оглеждан от много страни, а това крие в себе си невероятни парадокси и обрати – падения, издигания. Основното, в края на краищата, е, че човек, с каквото и да се занимава, той е тук и сега, и неговият голям проблем идва в момента, в който вече не е нужен. Май винаги идва такъв момент. Накрая си даваш сметка, че, както и да го живееш живота, все нещо е изпуснато и не е това, което е трябвало да бъде. Затова трябва да смениш гледната точка, защото другото те у-б-и-в-а“, каза още Мавродиев пред БТА.
По думите му мечтите на човека за свобода и волеизлияние във всяка една област на живота най-често не отговарят на истината. „Усещането за несвобода може да бъде много глупаво, маниерно и претенциозно, но всеки човек си има доза на удовлетвореност от неговата представа за неговата свобода и реалността... Затова проблемът е в сблъсъка, а този сблъсък е дълбинен“, смята той.
ДЕТСТВО В ОПЕРАТА
Стефан Мавродиев е роден на 29 декември 1943 г. във Варна в артистично семейство. Баща му е учител и самодеец във Варненския театър, а майка му Филипина Мавродиева е певица, една от основателките на Варненската опера. Кръстен е на дядо му по майчина линия – Стефан.
Детството му преминава в операта - пеел в хора, играел в балета, участвал в спектакли. На 7-годишна възраст Мавро, така го наричат приятелите му, се записва в театралната школа на Алла Герова към пионерския дом във Варна. Там е пленен от магията на сценичното изкуство. „Още тогава разбрах, че същността на актьорската игра си самият ти. Трябва да изследваш себе си, като изпробваш различни преживявания и опит“, казва актьорът.
ПЛОВДИВ, САТИРАТА, МЛАДЕЖКИЯ...
През 1967 г. Стефан Мавродиев завършва актьорско майсторство в класа на Методи Андонов, във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (ВИТИЗ) (днес Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“). Там негови преподаватели са проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов, а състуденти - Стефан Данаилов, Илия Добрев, Марин Янев, Меглена Караламбова, Елена Райнова, Милен Пенев.
След като се дипломира Стефан Мавродиев, заедно с актьорите Цветана Манева, Тодор Колев, Руси Чанев и Илка Зафирова започва работа в Пловдивския драматичен театър „Николай О. Масалитинов“, на чиято сцена играе до 1969 г. Годините, прекарани там, той смята за най-щастливите в неговия живот. От 1969 до 1972 г. е на сцената на Сатиричния театър. Ключов момент в актьорската му кариера е 1972 г., когато режисьорът Младен Киселов го кани в трупата на Младежкия театър, в който играе до 1993 г. Бил е и част от трупата на театралната работилница „Сфумато“.
РОЛИТЕ
За Стефан Мавродиев театралната сцена е най-голямата му любов. „Първата роля, с която направих впечатление, беше в дипломния ни спектакъл във ВИТИЗ – „Кавказкият тебеширен кръг“. Но ако питате хората, ще си спомнят „Дундо Марое“ на сръбския режисьор Белович. Грандиозен спектакъл! Никога няма да забравя и ролите си в „Архангелите не играят флипер“, „Параграф 22“, „Магия 82“, казва Мавродиев.
Сред театралните му роли са Аздак от „Кавказкият тебеширен кръг“ и Гали Гай от „Човекът си е човек“ от Бертолт Брехт, Циганина от „Суматоха“ от Йордан Радичков, Трепльов от „Чайка“ и Врешинин от „Три сестри“ от Антон Чехов, Дългия от „Архангелите не играят флипер“ и Двойниците от „Грешката е вярна“ от Дарио Фо, Ланс от „Двамата веронци“ и Кратун от „Напразните усилия на Любовта“ от Уилям Шекспир, Йосариан от „Параграф 22“ по Джоузеф Хелър, Адвоката от „Страшният съд“ от Стефан Цанев, Стареца от „Столовете“ от Йожен Йонеско.
Зрителите го помнят и от редица филми. Първата му главна роля е във филма „Вечен календар“ (1966) на Петър Донев. Играе още в „С дъх на бадеми“ (1967), „Шведските крале“ (1968), „Осмият“ (1969), „Иконостасът“ (1969), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „Козият рог“ (1972), „Иван Кондарев“ (1974), „Щурец в ухото“ (1976), „Служебно положение ординарец“ (1978), „Мера според мера“ (1981), „24 часа дъжд“ (1982), „Последни желания“ (1983), „Не знам, не чух, не видях“ (1984), „Опасен чар“ (1984), „Бащата на яйцето“ (1991), „Търкалящи се камъни“ (1995).
ЖИВОПИС, ЛИТЕРАТУРА, ИСТОРИЯ, РЕЖИСУРА...
Освен театралното изкуство и киното, Стефан Мавродиев обича живописта, литературата, историята. Изкушава се и от драматургия, режисура и поезия.
Прописал стихове още през 70-те години на 20-и век, актьорът твърди, че това е нещо, което е много лично и често пъти му е било като игра, или просто тема за разговор с приятели. Първата му стихосбирка излиза през 1994 г. Четиридесетте стихотворения, събрани в нея, са лични, заглавието е „Стефан Мавродиев“.
През 1996 г. излиза книгата му „Ресто“, през 2002 г. – „Жена или моя нежна проклетнице“ и „59 или буреносният рай“, а през 2005 г. – „Животът – тази продънена каца, или да си отвориш чекмеджето“.
Сред постановките, които е режисирал са „Полиция“ от Славомир Мрожек, „Емигранти“ от Славомир Мрожек, „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, „Иванов“ от А. П. Чехов. Автор е на либретото на мюзикъла „Йестърдей“.
ПРИЗНАНИЕ
Стефан Мавродиев е носител на редица отличия. През 1984 г. е удостоен е със званието „Заслужил артист“.
На 24 май 2012 г. получава наградата „Аскеер“ на театър „Българска армия“ – за поддържаща мъжка роля за участието му в „Любов и пари“ от Денис Кели на Петър Кауков (Младежки театър).
На 20 май 2013 г. министърът на културата Владимир Пенев връчва на Стефан Мавродиев наградата на Министерството на културата – „Златен век“ (звезда). На 27 март 2014 г. е удостоен с наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България – за изключителен творчески принос. С наградата „Аскеер“ за второстепенна роля Стефан Мавродиев е удостоен на 24 май 2015 г. – за ролята на Гърти в „Кривите огледала“ от Дейвид Линдзи-Абер на Ивайло Христов (Младежки театър). На 23 май 2021 г. получава „Аскеер“ за цялостен принос.
/НП/отдел „Справочна“
/ДД
/ХК/
източвис БТА
